В ада казанът с българите не се пази, защото …

0
742

В психологията съществува понятието “манталитет на раците”, често наричан и “манталитет на краба”.

Ако един рак е сложен в кофа, той може лесно да се измъкне сам, но ако в кофата има повече раци, тогава ситуацията със „спасението“ се променя коренно.

И така, ако един рак се опита да избяга от кофата, тогава “братчетата” му също решават да се опитат да се освободят, като се вкопчват в „беглеца“, и в резултат свалят „претендента за свобода“ на дъното на кофата под всички тях. В крайна сметка никой не става свободен, тъй като всеки колективно пречи на другия поотделно да реализира своята стратегия и да следва своята цел.

Самият термин “манталитет на раците” е широко популярен сред филипинците, които го използват за  хората, които бойкотират онези в племето, желаещи да се измъкнат от общата маса и да постигнат повече в живота.

В европейската литературна традиция съществува аналог на “манталитета на раците”, който обикновено се илюстрира с идиоматичния израз „кучето в яслата” или “кучето на градинаря” от едноименната комедия на Лопе де Вега “El perro del hortelano”: „Кучето лежи в яслата, самото то не яде, но и не дава на добитъка.“

“Манталитетът на краба” е дълбоко вкоренен в историята на социалните йерархии. Западните изследователи цитират множество примери за проявленията на този манталитет в британската, американската, ирландската, японската, китайската, индийската и сингапурската култури. Най-известните исторически примери са: конкуренцията на средната класа в предградията на Лондон през 60-те години на XX век, бойкотът на успешните имигранти в западните страни от техните роднини и членове на диаспората от родината и т.н.

В България “манталитетът на рака” се характеризира с популярната приказка за това, че: “В ада казанът с българите не се пази от дяволите, защото самите те не допускат някой да излезе от него.”