72-ма души са избрани да участват в експериментална сграда за живеене в колектив в Хелсингборг, малък морски град в южна Швеция. Проектът, известен с името SällBo (който съчетава шведските думи за другарство „sällskap“ и живеене „bo“), моли всички жители да подпишат договор, в който обещават да прекарват поне два часа седмично един с друг, пише Би Би Си.
Почти половината наематели са млади хора на възраст под 25 години, а останалите са пенсионери.
Повечето живеят сами, но има няколко двойки, както и хора, взели със себе си и домашните си любимци.
„Опитваме се да работим срещу самотата и да накараме хората да общуват повече”, обяснява Драгана Курович, един от ръководителите на проекта, който стартира през ноември 2019 г. и се финансира от общинския съвет на града.
Курович се надява, че това ще подобри обществото, „защото като хората са по-щастливи, те ще бъдат и по-здрави, ще ходят на лекар по-малко … и ще използват по-малко обществени услуги, отколкото сега, защото могат да помолят съседите си за помощ.“
Всички жители имат различен произход, религия, интереси и ценности. Наемът е между 4620 и 5850 шведски крони (от 478 до 602 долара) на месец, приблизително същата цена като апартаментите с подобен размер под наем другаде в града.
Но в SällBo, освен че имат свои собствени апартаменти (включително отделни кухни и бани), наемателите също имат достъп до множество т.н. „Зали за Заедност”, предназначени да насърчават общуването между живущите в сградата. Има фитнес, зала за йога и няколко общи кухни. Студиото за художествени занаяти вече е запълнено с табла, боички и вълна за творчество, а жителите са започнали да зареждат общата библиотека с нови книги.
Най-голямата “Зала за Заедност” бързо се е превърнала в място за редовни игри на карти.
„Хубава е идеята да се съберем, вместо да си седим в апартаментите“, казва вдовицата Гунел Ериксон на 86 години. „Бях толкова самотна, след като съпругът ми почина преди година и половина … тишината беше завладяваща и можеха да минат дни, без да си кажа и дума с някого.“
Първоначалната цел на проекта била подобряване качеството на живот на възрастните хора като г-жа Ериксон, на които липсвал ежедневния контакт с човешко същество. Но, след като екипът започнал изследванията си, те разбрали колко много от по-младите наематели също са самотни и имат нужда от общуване.
“Бях доста самотна когато живеех сама”, признава Стегрот, една от девойките, живеещи в Sällbo „Ходех на работа, прибирах се, играех на компютъра и си лягах … Тук съм принудена да се срещам и да общувам с хората“, обяснява тя.
В Швеция самотата като потенциален социален и здравен проблем за младите хора все повече поражда дискусии в обществото. Както и във Великобритания и САЩ, тази възрастова група вече е изпреварила възрастните като най-предразположени към риск от самота.
Проучване от 2019 г. установява, че почти осем от 10 шведа на възраст от 18 до 34 години казват, че често или спорадично изпитват самота, в сравнение със средното за страната от около шест на 10.
Най-големият шведски ежедневник “Dagens Nyheter” наскоро зададе въпроса дали самотата сред младите хора може да бъде наречена „новата епидемия“, докато учените откриват, че да бъдеш самотен може да бъде толкова лошо за здравето, колкото да пушиш по 15 цигари на ден или да имаш наднормено тегло.
Отдавна се е превърнало в мит, че старите хора са по-самотни от другите. В днешно време младите са онези в по-голям риск да бъдат засегнати от самотата.
