Гърция обмисля да наложи карантина на овцете и козите в последен опит за премахване на шарката, която унищожава цели стада, докато е в ход „десетдневна акция“ от компетентните служби, за да се спре нейното предаване, съобщава гръцкото издание “Прототема”.
Четиринадесет месеца след откриване на първия случай на шарка и след като почти 265 000 животни вече са умъртвени, а животновъдите изоставят професията си, Министерството на развитието на селските райони и регионите на Гърция реши да инсталира дезинфекционни станции и да извършва проверки за прилагането на мерки за биосигурност, които така или иначе е трябвало да се спазват. В същото време отчаянието на животновъдите, които колят и погребват стадата си, отвори дискусията за ваксинацията. Експертите определят тази възможност като „самоубийствена“, тъй като тя няма да изкорени зоонозата и същевременно излага на непосредствен риск сиренето фета – ключов експортен продукт за страната, с приходи от над 1 милиард евро годишно. Смята се за даденост, че много големи пазари, като например САЩ, ще престанат да внасят млечни продукти от Гърция, ако страната загуби статута си на „неваксинираща“.
Забавянето на предприемането на мерки е под въпрос, както и изненадата за експертите и интензивността на втората вълна на болестта.
Не е случайно, че налагането на карантина е нещо, което се обсъжда сега, а не по-рано. В този момент производството на мляко е значително намалено, много ферми вече не произвеждат мляко в очакване на ражданията, а и няма голямо търсене на месо, въпреки че ограничените количества, които сега са налични, се предлагат на повишени цени.
Едно от последствията от евентуална карантина обаче се оценява като ново увеличение на цената на агнешкото и козе месо.
Скоро стадата ще трябва да бъдат преместени от планинските райони за зимата и тези придвижвания създават нов риск от предаване на болести. Следователно, моментът се счита за подходящ в точно сега.
Какво представлява шарката по овцете и козите?
Шарката по овцете и козите е зоонозно заболяване, което засяга само овцете и козите. Това е особено сериозно заболяване, което причинява загуби в животновъдния сектор. Няма причина за безпокойство за общественото здраве, тъй като не се предава на хората. Болните животни имат повишена температура, кожни лезии главно по обезкосмените части на тялото, загуба на апетит и депресия. Тези симптоми са ключови признаци на заболяването. Вирусът на шарката може да оцелее шест месеца в храната за животни или върху кожите, което го прави изключително устойчив и опасен за разпространение.
Безопасно ли е млякото за хората?
Да, млякото е безопасно за консумация от хора след пастьоризация при висока температура.
Безопасно ли е месото за хората?
Да, месото може да се консумира без проблем. Едрата шарка се предава изключително само по овце и кози. Месото може да се консумира нормално.
Какво се случва от края на август насам?
Първите случаи на шарка по овцете и козите в Гърция бяха открити през август 2024 г. До края на август тази година, тоест в рамките на 13 месеца, са регистрирани 903 случая в 1148 ферми, в резултат на което са умъртвени 262 854 овце и кози. След убиването им животните се погребват в ями, обикновено в близост до съоръженията.
Ваксините
Фактът, че приблизително 3% от декларираните животни вече са загубени, без дори да е спряна болестта, постави въпроса за ваксинацията на овцете и козите в обществен дебат. Подобно нещо, както е посочено в „THEMA“ от професора по ветеринарна медицина в университета „Аристотел“ Георгиос Арсенос, би било „самоубийствено“ и същото е посочено от служителите на Министерството на развитието на селските райони, включително политическото ръководство. Характерно е изявлението на министъра на развитието на селските райони Костас Циарас, който отбеляза, че „наличните препарати идват от трети страни, нито една европейска държава не е въвела ваксинация и клиничните проучвания показват, че имунитетът достига само до 60% от ваксинираните животни. Ако продължим с такъв несигурен избор, бихме застрашили дори износа си и особено най-важния продукт на нашето животновъдство, сиренето фета.“
От своя страна, Спирос Критас, професор по микробиология и инфекциозни болести в катедрата по ветеринарна медицина на университета „Аристотел“ в Солун, в отговор на въпроса на Панхеленската ветеринарна асоциация относно едрата шарка, конкретно споменава ваксинацията: „Съществуващите ваксини (нито една не е одобрена в рамките на ЕС) или не са ефективни, не осигурявайки защита срещу всички щамове на вируса, или самият ваксинен вирус може да се предаде на други животни. Също така, ако се използват при някои животни, въпреки известната защита, която ще осигурят, никой няма да може да различи с тестове дали вирусът, който ги е заразил, е инфекциозният или ваксиналният, което ще причини проблеми при движението/търговията с животни и техните продукти в други страни. Освен това, проучванията за ефективността на ваксините на практика са малко и не са правилно документирани. Самият той обаче посочи пред Панхеленската ветеринарна асоциация миналия август, че мерките за биосигурност в овцевъдството и козевъдството изобщо не се прилагат от животновъдите или други специалисти.
Сиренето фета – продуктът със защитен произход и наименование на Гърция ще бъде ли засегнато?
Отговорът на този въпрос дава проф. Спирос Критас от Солунския университет „Аристотел“ в писмото си до Панхеленската ветеринарна асоциация: „Основният въпрос, произтичащ от употребата на ваксини или дори от наличието на инфекция в нашата страна, ще бъде дали пазарите на Европейския съюз, но и извън него (САЩ, Канада, Австралия и др.) ще приемат нашите продукти от овче и козе месо (сирене фета, кисело мляко, касери и др.), когато Гърция ще бъде в състояние на ензоозия, т.е. животните ще бъдат серопозитивни – никой няма да знае с тестовете, които съществуват, дали са заразени и неваксинирани, заразени и ваксинирани или здрави ваксинирани.
Към днешна дата продуктите, които се изнасят, идват от серонегативни животни, т.е. здрави – неваксинирани.
Ако не може да ни гарантират (напр. чрез писмени договори в и извън ЕС), че тези пазари ще продължат да приемат тези продукти с новия режим (т.е. когато животните са ваксинирани или инфектирани), има сериозен проблем. Тогава професионалните асоциации и властите трябва да поставят сумите на хартия и да изчислят какво е в наш интерес като държава. От една страна, ще загубим пазара на сирене фета, който се оценява на 1,2 милиарда евро годишно, поне за едно десетилетие, а освен това и работните места на всички нива (напр. развъждане, транспорт, преработка на продукти) – общо 12 милиарда евро в цялата страна, със съмнение дали някога ще го възстановим. А от друга страна, ще спечелим от разходите за убиване на животните от 500-те ферми от началото на болестта, които ще бъдат възстановени след шест месеца, при условие че специалистите внимават с мерките за биосигурност. Следователно е много лесно някой да предложи на думи да се извършват ваксинации, без обаче да се изчисляват щетите, които ще бъдат нанесени на всички животновъди на гръцка територия в дългосрочен план. Нека отбележим тук, че подобни практики (ваксинации) са разрешени само в бедни развиващи се и гъсто населени страни, защото те нямат алтернативни източници на животински протеин за оцеляване, докато тези страни не търгуват със свързани продукти с развитите страни.
Критас споменава и пример от миналото, когато е било решено да се ваксинира срещу нодуларен дерматит при говедата: „Ако използваме примера от ваксинациите за нодуларен дерматит при говедата, които започнаха през 2015 г., Гърция сега, след десетилетие, започва да се декласифицира като свободна от това специфично заболяване. Но нашето определяне като позитивна страна за нодуларен дерматит при говедата не ни интересуваше особено, защото нямахме никакви говежди продукти за износ.
Но в сегашния случай, ние изнасяме много овчи и кози продукти и следователно нашият подход трябва да бъде напълно различен.
Какво означава карантина в този момент?
Цената на карантината не е пренебрежимо малка, тъй като движението на животни, движението и търговията с месо и мляко са забранени. В този момент обаче търсенето на агнета и ярета е ограничено (както и предлагането), докато същото важи и за млякото, тъй като се очакват ражданията да започнат в началото на пролетта. Обща карантина за страната би могла да осигури решение и за транзитните движения, тъй като животни от други европейски страни се транспортират за разпространение в трети страни през Гърция и това също се счита за възможна причина за разпространението на болестта. Въпреки това, се счита, че карантината може да доведе и до ново покачване на цените на козето и овчето месо.
Мерките за биосигурност и защо не са били въведени?
В животновъдните съоръжения винаги са били въвеждани специфични мерки за биосигурност: животновъдите трябва да се преобличат вътре и извън фермата, да носят ръкавици, да имат монтирани колички (дезинфекционни пунктове за колелата на автомобили, влизащи в кошарите, самите животновъди, събирачите на мляко и дистрибуторите на фуражи), да имат арки за дезинфекция на превозни средства в регионите на входа и изхода на кошарите, а влизащите трябва да носят еднократни калъфи за крака. Общото предположение и наблюдение е, че почти никой не прилага мерките, което води до пренасяне на инфекцията от стадо на стадо.
Причината те да не се прилагат е, че рискът не се оценява, докато регионите сега бързат да инсталират дезинфекционни пунктове. Особено в Тесалия, която плаща висока цена за огнището на едра шарка, се очаква 17 дезинфекционни пункта да заработят от утре. И въпреки това са минали почти 14 месеца от първия случай.
Отбелязва се, че в райони, където са потвърдени случаи на болестта, е определена защитна зона в радиус от 5 километра и зона за наблюдение в радиус от 20 километра, за да се ограничи разпространението на болестта. Също така е определена допълнителна забранена зона в радиус от 40 километра.
Какво обезщетение се предоставя и защо протестират животновъдите в Гърция?
Задължително е клането на животни в стада, където е потвърден дори един случай на болестта.
Животните се убиват и погребват, а фермерите получават обезщетението за клане, което се изплаща сравнително бързо. Според Министерството на развитието на селските райони, гръцките фермери получават най-високото обезщетение в ЕС. Обезщетението за животно зависи от възрастта му и дали е чистокръвно или не. Така средната цена на обезщетението за нечистокръвни (които са мнозинство) е близо 200 евро. Фермерите обаче се оплакват, тъй като закупуването на нови животни, над шест месеца, надвишава 300 евро, което означава, че обезщетението не е достатъчно, за да замени напълно добитъка им, а освен това загубата им не включва разходите за отглеждането им, докато новите животни родят и започнат да носят доходи от мляко, месо и вълна.
Какво трябва да направи фермерът, ако подозира, че животно е заразено?
Той трябва незабавно да информира ветеринарните служби. Животното, което показва подозрителни симптоми, се изолира, стадото се карантинира, избягва се всякакъв контакт с други фермери и се спазват стриктно мерките за биосигурност. Бързото разпознаване и незабавната реакция са от решаващо значение за контролирането на болестта.
„Необходима е отговорност от всички. Когато има случай, той не трябва да се крие, а да се обявява незабавно. За съжаление, в няколко случая ветеринарните лекари вече са открили мъртви животни. Това означава предаване на болестта. И това не може да продължава“, каза министърът на развитието на селските райони Костас Циарас в интервю, отговаряйки на твърденията, че фермерите крият случаи в опит да спасят стадото си и с надеждата, че като изолират болните животни, ще спасят останалите.
