Д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория по инфекциозни болести към Университета на Берн, в едно интервю на Иван Петрински и Гергана Петрова, специално за БГНовини.
Като учен, българин, оглавил медицинско научно-изследователско звено в Швейцария – страна, известна с медицинските си постижения, как виждате от страни ситуацията с епидемията “КОВИД-19” в България?
Ситуацията в България и по принцип в много от южните нации е заредена с голяма емоционалност – често една дискусия бързо ескалира в разправия с много непроверени факти и твърдения. Това в крайна сметка се отразява на обществената готовност да се спазват ограниченията. Наскоро едно проучване показа и друг проблем – държавите с висока степен на корупция и недоверие във властите се справят по-лошо с пандемията, защото обществата им виждат мерките като политически, а не експертно мотивирани. Тъжно ми е, че смъртността в България е двойна на тази в Западна Европа – причините са в изключително претоварената здравна система. Но най-вече ме натъжава липсата на емпатия и солидарност в обществото – сякаш хората в България много бързо свикнаха с големия брой починали и това не ги тревожи. Тревожи ги липсата на заведения и на отворени ресторанти, на празненства. Сякаш много бързо започнахме да смятаме, че наистина има „сухи съчки за горене“. В това отношение Швейцария има обществен консенсус и темата не подлежи на дискусия – всеки полага усилия, за да пази уязвимите. Усещането е позитивно – ще се справим заедно, не се търси вина. Това е отразява и на психологическото справяне с тежката ситуация.
Кой се справя и кой не се справя с нея? Адекватни ли са действията на българските власти в пандемичната обстановка?
В момента ние сме заровили погледа си в Европа и Щатите, където, ако сме честни, никой не се справя блестящо. Сякаш позабравихме, че има една съвсем различна част на света, която се справя доста по-добре, а именно – Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур. Подходът е различен, използват се много нови технологии за проследяване на контактите, както и цялостната подготовка на обществото за пандемии е различна – обществата са обучени и образовани за конкретната ситуация. Българските власти подходиха адекватно през пролетта, но напълно се провалиха (за кой ли път) в комуникацията с обществото. През есента мерките са напълно закъснели, лятото беше проспано (както и в голяма част на Европа), в момента сме свидетели на реална липса на кампания за ваксините, в контрола на мерките. Основната част на мерките и на приемането им от обществото – адекватно подпомагане на бизнесите – се извършва хаотично и неадекватно. В момента в лицето на министър Ангелов имаме един разумен човек, който обаче се качи на доста повреден кораб. Възможностите му за действие са ограничени.
Как, според Вас, обществото да “отсява зърното от плявата” по отношение на пандемията? Забелязва се и злонамерено влияние, което се прокрадва и в медиите и общественото говорене по темата – как да се предпазим от фалшивата информация, която има потенциала да увреди здравето и да отнеме дори живот?
Фалшивата информация залива медиите на всички нива. Причините са различни – от хибридна действия на сили на Изток, за които кризата е отлична възможност да оспорят смисъла на западните демокрации, до конкретни лица, използващи фалшива информация за лични цели – били те политически (обединяване на протестния вот), икономически (например агитация за лично финансиране или за продажба на собствено лекарство) или чисто личностни („не ме оценихте навреме“). Моят съвет е да се следи само официална информация, зад която стоят хора си имената си и които носят отговорност за нея – Изпълнителната Агенция по Лекарствата и Европейската агенция по Лекарствата (ЕМА) за ваксини, Европейския Център за Контрол на Болестите (ECDC) за хода на епидемията, на американските National Institute of Health (NIH) и Center of Disease Control (CDC) за медицински и научни детайли, както и на няколко големи и реномирани научни издателски къщи като Nature Publishing Group.
Какво мислите за ивермектина, който широко се акламира по някои медии в България като “лекарство-чудо”? Колко истина има в това?
Както много пъти съм споменал по медии и социални канали, засега липсват убедителни доказателства за ефективност на ивермектин. Фактът, че на фона на широко рекламираното провеждане на клинично проучване в България, фирмата-производител Хювефарма на Кирил Домусчиев изисква в крайна сметка одобрени за медикамента за лечение на… тропически „глисти“, говори ясно за това какви са резултатите от тестовете.
Има хиляди мутации на новия коронавирус, защо последните две “британски” мутации предизвикаха такава паника? Възможно ли е придобит имунитет (чрез ваксинация или преболедуване) да бъде загубен при мутация на Sars-cov 2?
Истината е, че мутации в Корона-вирусите винаги е имало и ще има – РНК вирусите са склонни към мутации повече от много други. Сериозната опасност от мутациите е да направят вируса по-заразен и по-опасен при преболедуване. Двете опасности не са свързани задължително една с друга. Едната мутация е свързана с напасването на ключето на вируса към ключалката на нашите клетки – английските мутации правят леко заяждащото ключе отлично завъртащо се, много по-бързо. Затова и се заразяваме по-лесно. За щастие ваксините създават антитела, които се „залепват“ и блокират ключето от няколко посоки – ако поради мутация едната страна не работи, има още няколко. Ако мутациите станат прекалено много, вероятността ключето да спре да отключва е много по-голяма от това да не работи имунитетът срещу него. Т.е. при големи мутации, при които имунитетът не би работил, е много вероятно и вирусът да не е повече опасен за нас. Засега проведените научни проучвания доказват, че имунитетът срещу вируса не се променя от английските мутации, което е успокоително.
Да се ваксинират ли скоро преболедували от КОВИД-19?
Не всеки преболедувал развива имунитет, въпреки че тези изключения са единични. Не знаем и колко добър е имунитетът на всеки преболедувал. Първият доказан случай на повторно заразяване в света е при млад човек без други болести около месец след първата инфекция. Затова и не е грешно да се ваксинирате дори при скорошно преболедуване. Възниква обаче друг въпрос – големият недостиг на ваксини, който ще ни съпътства цялата 2021-а година. Повече хора ще имат нужда от ваксина, отколкото можем да ваксинираме. Ето защо по-отговорното поведение би било всеки преболедувал да изчака с ваксинирането си, предполагайки, че болестта е създала имунитет, и да се даде възможност на хората без имунитет да се ваксинират първи. Само искам да уточня, че докато липсата на антитела след Ковид може да говори за липса на ефективен имунитет, е много трудно да преценим единствено и само въз основа на антителата в кръвта дали човек има добър имунитет. Имунитетът не зависи само от антителата, а след инфекция не всички антитела защитават от повторна болест.
Вие ще се ваксинирате ли? Каква ваксина сте избрал?
Ще се ваксинирам при първа възможност, но поради това, че не съм в рискова група, това ще стане доста по-късно. Не смятам, че ще имам наистина възможност да избирам ваксина, но ако мога, бих се спрял на Файзър/Бионтек или Модерна.
Нов ръст на заболелите – последващи мутации – потенциална неефективност на ваксините срещу КОВИД-19 в някакво неопределено бъдеще възможни ли са? Ситуацията можем ли да я оприличим с надбягване с вируса? Какви са Ви прогнозите за развитието на пандемията в следващата година- две?
Надбягване – да, но не заради мутации и липса на имунитет, а поради по-бързо разпространение, отколкото можем да произведем и разпространим ваксините. Това надбягване ще ни съпътства поне до лятото, когато силното слънце и топло време ще бъде наш съюзник. От есента нататък смятам, че ще започнем да печелим надбягването с вируса. От 2022 много вероятно е да можем да се върнем към нормален ритъм на живот. Това, което трябва да разберем, е, че след тази пандемия ще сме в състояние да се справим с всяка следваща много по-ефективно, отколкото досега. Така че до голяма степен сегашната криза ни подготвя по-добре за бъдещето.
Има ли въпрос, който не Ви задават, но Вие имате какво да кажете на обществеността?
Имайте доверие на науката и медицината. В началото на 20-и век средната продължителност на живота е била 48 години. Сега е почти двойна. Големият „убиец“ в историята на човечеството винаги са били инфекциите. Знаем как да се справим и ще се справим и с този вирус, само малко още търпение.
