Евродокладът: Българите протестират заради корупцията в страната

0
115

Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция, съдебната система продължава да не е напълно реформирана, а са видими и връзките между политици и медии. Това пише Европейската комисия в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм, пише Би Ти Ви.

„Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, пишат от ЕК.

Споменат е „Апартамент гейт“ и становището на КПКОНПИ, че замесените в имотния скандал не са в ситуация на конфликт на интереси.

Отбелязва се още, че, въпреки наличието на правна рамка за конфликта на интереси, все още има опасения по отношение на лобирането, което на практика е нерегулирано.

„Когато става дума за нарушения на върховенството на закона, ЕК има ясната роля на защитник. Няма да се колебаем да започваме наказателни процедури и да продължаваме дискусиите по чл.7 (от Договора за ЕС, който определя действията при нарушаване на ценностите на общността – б.р.). Затова и се нуждаем от условия в Многогодишната финансова рамка (за ограничаване на европарите при нарушения – б.р.), за да се справяме с тези злоупотреби с върховенството на закона, които увреждат финансовите интереси на ЕС“, заяви зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова при представянето на доклада.

Въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, Европейската комисия обръща внимание, че и предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор.

Причината – процедурата по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на ВСС, а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от ПРБ, имат голямо влияние.

„Липсата на прозрачност на медийната собственост се счита за повод за притеснение. Правната рамка срещу политически вмешателства не забранява на политици да имат медии и има установени връзки между политически лица и медии“, посочват авторите на доклада.

Те отбелязват и че няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас.

Като потенциален проблем се посочват законодателните инициативи в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с чуждестранно финансиране.