В България делът на младежите, живеещи с родителите си, е 48,8 на сто за миналата година, сочат данни от днес на Европейския статистически институт Евростат.
През 2019 г. делът на младите хора на възраст от 25 до 34 години, които живеят с родителите си, варира в държавите-членки на ЕС: от по-малко от 10% в Дания (4,0%), Финландия (4,8%) и Швеция (5,7%), до повече от половината в Словакия (56,4% през 2018 г.), Гърция (57,8%) и Хърватия (62,0%).
Най-младите хора, които “излитат от гнездото”, са от Швеция, Люксембург, Дания и Финландия.
Напускането на родителския дом често се влияе от това дали младите хора имат връзка с партньор или са учащи, нивото им на финансова (не)зависимост, условията на пазара на труда, достъпността на жилището, както и културните особености.
Средностатистически младите хора в ЕС през 2019 г. напускат родителското домакинство на възраст 26,2 години. Въпреки това тази възраст варира значително в държавите-членки на ЕС.
През 2019 г. младите хора са напуснсли дома си най-рано в трите северни държави-членки – Швеция (17,8 години), Дания (21,1 години) и Финландия (21,8 години), както и в Люксембург (20,1 години). Младите хора също са напуснали бащиното огнище преди 25-годишна възраст в Естония (22,2 години), Франция (23,6 години), Германия и Холандия (и двете с 23,7 години).
В южните държави-членки на ЕС младите хора се изселват на около 30 годишна възраст.
От другата страна на скалата младежите в Хърватия и Словакия са останали най-дълго в родителското домакинство. Те напускат дома си средно на възраст съответно 31,8 и 30,9 години. Младежите в Италия (30,1 години), България (30,0 години), Малта (29,9 години), Испания (29,5 години), Португалия (29,0 години) и Гърция (28,9 години) също остават с родителите си по-дълго.
Мъжете остават по-дълго в дома на родителите си отколкото жените.
В почти всички държави-членки на ЕС девойките са склонни да напуснат родителското домакинство по-рано от младежите. Единственото изключение е Люксембург (20,3 години за жените, в сравнение с 20,0 години за мъжете).
Най-големите разлики между половете са регистрирани в Румъния (25,7 години за жени, в сравнение с 30,3 за мъжете), България (27,6 срещу 32,1), Хърватия (29,9 срещу 33,6), Латвия (24,8 срещу 28,1), Унгария (25,8 срещу 28.5) и Словакия (29.6 срещу 32.1).
