Забравената история на Съединените Йонийски Щати – Бритaнското управление над Гърция

0
572

Това, което е широко известно за историята на великолепните йонийски острови в Гърция, е, че те никога не са били обект на пряко османско владичество през тъмните години между 15 и 19 век, когато останалата част на Гърция е под често бруталната турска окупация.

По-малко известен обаче е фактът, че тези острови имат богата и бурна история, поради факта, че най-мощните европейски нации непрекъснато се борят да получат контрол над тях. Това се дължи главно на тяхното географско положение точно в края на някогашната мощна Османска империя.

Сред силите, които се борят за овладяване на тези територии по това време са, разбира се, британците.

Във време, когато Британската империя буквално управлява почти целия свят, е нормално да хвърли око на красивите острови на Йонийско море, които са толкова стратегически разположени. Други обаче също се нагледаха на същите тези земи и затрудняваха британци.

Краткотрайната Република Септинсула

Островите Корфу, Пакси, Лефкада, Кефалония, Итака, Занте и Китира, заедно с по-малки островчета, които ги заобикалят, са в продължение на много векове част от мощната Република Венеция, която никога не позволява на турците да стъпят по тези земи.

Въпреки това, след разпускането на Република Венеция през 1798 г., французите стават владетели на тези идилични острови.

За съжаление, Йонийско море тогава навлиза в дълъг период на вълнения и драматични политически промени.

Скоро се формира обединена сила от руснаци и османци, за да изтласкат французите и да направят Йонийските острови част от по-широката руска-османска сфера на влияние.

Съвместният руско-турски алианс успява и французите са принудени да напуснат красивите острови след по-малко от две години.

Така, през 1800 г. се ражда Септинсулската република.

Названието буквално означава  „Република на Седемте острова“, тази олигархична република е напълно функционална до 1807 г. и успява да оцелее на някои от островите до 1815 г., когато британците най-накрая придобиват пълен контрол над архипелага.

Септинсулската република поставя островите под номинален руски и османски суверенитет. Островитяните се надявали, че ще получат пълна независимост; Републиката обаче остана автономна и същевременно васална през цялото си съществуване.

След 1807 г. французите отново се опитват да получат контрол и те всъщност успяват; въпреки това те уважават вече съществуващите институции на републиката и не присъединяват островите към Франция.

Британците се намесват след 1807 г. и постепенно започват да установяват управление на островите един по едни.

Раждането на Съединените щати на Йонийските острови

 

Официалният герб на Съединените щати на Йонийските острови.

 

През 1809 г. Обединеното кралство побеждава френския флот край остров Закинтос (Занте) и превзема и Кефалония, и Китира.

Мощният британски кралски флот превзема Лефкада през 1810 г. и само остров Корфу, или Керкира, остава окупиран от французите до 1814 година.

Именно Виенският конгрес през 1814 и 1815 г. окончателно предоставя на Обединеното кралство пълен суверенитет над всички йонийски острови.

Точният легален термин, използван по онова време, е „изключителна защита“, но това е просто примамлив легален термин, който описва пълното британско управление над тези земи.

„Съединените щати на Йонийските острови“ се ражда и наред с разрешаването на британското управление, островите трябва да предоставят на Австрийската империя търговски статус, равен на Обединеното кралство, позволявайки на Виена да търгува свободно в тази част на Средиземно море.

1815 – 1864

Дворецът на Свети Михаил и Свети Георги в Корфу е определен за резиденция на върховния комисар – Британския лорд на Йонийските острови.

 

Тогава Йонийските острови получават двукамерен законодателен орган, озаглавен „Парламентът на Съединените щати на Йонийските острови“ и съставен от Законодателна асамблея и Сенат, нещо много подобно на това, което имат САЩ.

Съединените щати на Йонийските острови са формирани като федерация, като всеки от седемте главни острова съставлява един щат-член във федерацията.

Британците решават да направят гръцкият език официален на Щатите, нещо, което изненадващо не е било правено в миналото.

За да запази своя суверенитет на островите, Обединеното кралство назначава „лорд върховен комисар на Йонийските острови“, който традиционно е избиран от британския монарх.

Столицата на Съединените щати на Йонийските острови е Корфу, където са и палатите на Асамблеята и Сенатът.

Съюзът с Гърция

Както естествено се подразбира, островитяните постепенно, но стабилно започват да изискват политически съюз с родината си, Кралство Гърция.

Между гърците и британците през десетилетията на британско управление има чести конфликти, като британската армия често се намесва, за да наложи ред.

Последните години на британското управление всъщност са доста трудни за островитяните.

Историческа снимка на делегатите на Йонийския парламент, които гласуваха за съюз с Гърция на 5 октомври 1863 г.

Партията на радикалите иска съюз с Гърция, а много от депутатите й, включително Деторатос Типалдос, Франгискос Доменегинис и Телемах Паизис, подписват предложеният парламентарен законопроект, който призовава за обединението на Съединените щати на Йонийските острови с Гърция петнадесет години преди действителното възникване на съюза.

Обединеното кралство, както и през цялата история на Британската империя, отговаря със сила и насилие на нарастващото движение за независимост и съюз с Гърция.

Преследванията, арестите, затворите и изгнанието са тяхна обичайна практика за потискане на нарастващото желание на местните хора да се присъединят към своята гръцка родина.

В крайна сметка, на 29 март 1864 г., след близо десетилетие на сътресения, Обединеното кралство решава да предложи Йонийските острови като подарък на новоприетия крал на Гърция Георгиос I, който всъщност е един пребоядисан англофил.

Така на 28 май 1864 г., с провъзгласяване от Лорда и върховен комисар, Йонийските острови са официално обединени с Гърция, с което започва новата, модерна глава в тяхната дълга история.