Замърсяването на въздуха може да ни направи по-податливи на коронавируса

0
726

Замърсяването на въздуха може ли да ни направи по-податливи на коронавируса?

Бързото разпространение на новия коронавирус накара много хора да се запитат какви други фактори, освен възрастта и хроничните здравословни проблеми, правят някои хора по-уязвими към КОВИД-19, отколкото други.

Въпреки че, все още няма научни изследвания по въпроса за връзката между усложненията в състоянието на болни от КОВИД-19 и замърсеният въздух, учените подозират, че лошият въздух прави хората по-податливи на коронавируса. Те посочват множество изследвания, които показват, че хората, които пушат или живеят на място с мръсен въздух са изложени на по-висок риск от бронхопневмония, причинена от подобни вируси, и развиват по-тежки симптоми, пише “Лос Анджелис Таймс”.

„Има много доказателства, че замърсяването на въздуха увеличава шансовете да развиете пневмония”, казва Аарон Бернщайн, временно изпълняващ длъжността директор на Центъра за климат, здраве и глобалната околна среда в Харвард. „Нямаме директни доказателства за това с КОВИД-19, но ще се изненадам, ако замърсяването на въздуха не влияе на риска от заразяване с коронавирус и на тежестта на заболяването.“

„По-голямата част от проучванията показват, че замърсяването на въздуха играе голяма роля в това дали ще развиете пневмония и дали тя ще бъде лека или тежка“, добавя д-р Бернщайн.

Това означава, че вирусът може да бъде по-вреден за хората, живеещи в райони със замърсен въздух, тъй като дробовете им вече може да са увредени и защитните им сили отслабнали.

Има данни и от предишни огнища на подобни заболявания от коронавирус, доказващи, хората, изложени на замърсен въздух, са имат по-голям риск от летален край.

Учените, изследвали епидемията от коронавирус на ТОРС през 2003 г., установили, че заразените пациенти от региони с по-високо замърсяване на въздуха имали с 84% по-голяма вероятност да починат, от онези, живеещи в райони с по-малко замърсяване.

Проучванията сочат, че дългосрочното излагане на замърсен въздух прави хората по-податливи на бронхопневмония, както и влошава симптомите им по време на боледуване от бронхопневмония.

„Доколкото прилича на другите пневмонии, да, мисля, че има някакъв повишен риск, свързан с по-голямото замърсяване на въздуха, но ние все още не знаем достатъчно за този конкретен коронавирус, за да знаем отговора“, каза Майкъл Джерет, професор в Школата по обществено здраве на UCLA.

Как замърсяването на въздуха отслабва защитните ни сили?

Хората, които живеят в райони със замърсен въздух може да са по-малко подготвени физически да се справят с вируса. Това е така, защото замърсяването на въздуха, подобно на тютюнопушенето, уврежда белите дробове и затруднява съпротивлението им на респираторните инфекции. Излагането на фини прахови частици и други компоненти от смога възпалява в дългосрочен план  белите дробове.

„Когато замърсителят навлезе в белия дроб, белите дробове се отнасят към него като към чужд нашественик и инициират един отбранителен процес”, казва д-р  Джерет.

Клетките се опитват да премахнат замърсителя и с течение на времето това изчерпва енергията им причинявайки възпаление на белите дробове.

„След като белите дробове са възпалени, способността на вируса да прониква се повишава“, допълва още д-р Джерет.

Това се отразява на реакцията на белите дробове към вирусите в алвеолите. Организмът вече изразходва енергия за борба със замърсяването от въздуха, и ако влезе друг нашественик, защитата му вече е намалена.“

Какво става, ако качеството на въздуха се подобри в краткосрочен план?

“Има доказателства, че дори краткотрайното излагане на замърсен въздух може да увеличи белодробните инфекции,” казва д-р Джерет. “Това означава, че когато замърсяването се увеличи, болниците наблюдават увеличение на приема на пациенти с пневмония няколко дни по-късно. Вероятно това не допринася непременно за формирането на болестта, но засилва тежестта и“, казва още той.

В световен мащаб замърсяването на въздуха е най-голямата заплаха за здравето на околната среда, като всяка година загиват 7 милиона души от заболявания свързани с мръсния въздух, според Световната здравна организация. Фините прахови частици проникват дълбоко в белите дробове и причиняват заболявания като инсулт, сърдечни заболявания, рак на белите дробове и респираторни инфекции, в това число и бронхопневмония.

“България остава лидер в Европейския съюз по най-мръсен въздух, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Във въздуха у нас е измерена най-високата концентрация на двата основни вида прахови частици. След нас в негативната класация се нареждат Полша и Румъния”, съобщава БНТ.