В същото време когато Турция е разтърсена от разрушителното земетресение, социалните медии в страната също бяха разтърсени.
Докато спасителните екипи работят неуморно за измъкването на затрупаните в рухналите сгради хора, Туитър и Фейсбук бяха затрупани със статуси и коментари: “Това, че умрелите са само кюрди е много добре”.
По времето, когато страната се опитва да “превърже раните си” след земетръса, социалните медии се разделиха на две.
Едните, радвайки се на това, че загиналите са от кюрдското малцинство в страната, а другите – съпреживявайки мъката на пострадалите и близките на починалите хора.
“В такава страшна мъка ако един народ не се обедини, то кога?!”, питат анализатори.
Да припомним историята на кюрдите в Турция:*
Кюрдите в Турция са втората по численост етническа група в страната, след турците. Според оценки техният брой достига 22.5 милиона души.
Турското правителство води политика на непризнаване на етническите групи и претопяване на техните езици и култури.
Въпреки, че кюрдите обитават земите между реките Тигър и Ефрат от 2 хилядолетие пр.Хр, проблемът с тяхната държавност добива международно значение след Първата световна война, когато Османската империя се разпада и на нейната територия се образуват нови държави.
След 1923 година в Турция започват гонения, предизвикали най-масовото кюрдско преселение към Северен Ирак.
Оттогава всяка проява на кюрдска етническа идентичност е жестоко репресирана. До 1991 година използването на кюрдски език и дори на името Кюрдистан е било забранено. Кюрдските въстания са потушавани със сила.
За държавата всички поданици са турци.
През 1978 година е създадена първата политическа организация на кюрдите – Кюрдската работническа партия /ПКК/, чиято цел е да се бори за независима кюрдска държава в обитаваните от кюрди територии – в частност Югоизточна Турция.
През 1984 година ПКК се транформира в паравоенна организация и започва въоръжена борба срещу турските власти. В продължилата 15 години война загиват над 35 000 души, 15 хиляди от тях са цивилни, 3000 кюрдски селища за заличени от картата, над 370 000 души са изселени.
На 16 февруари 1999 година водачът на ПКК Абдула Йоджалан е заловен в Кения. Той е предаден на властите в Найроби от служители на гръцкото посолство, където потърсил политическо убежище. На 25 август 1999 година Кюрдската работническа пария обявява, че започва изтеглянето на въоръжените си сили от Турция.
Кюрдите вече са представени в турския парламент и Турското държавно радио и телевизия започват излъчването и на кюрдското наречие курманджи.
Гоненията спрямо кюрдите в Турция продължават.
* данните са от Уикипедия.
