Кавала, Офринио и Неа Перамос са атракциите за българите в Северна Гърция

0
216

След като отбелязва засиления интерес на българските туристи към ваканции и пътувания, Гърция представя нови посоки и туристически продукти у нас. Инициативите идват както от посолството на Гърция, което промотира туристическия продукт, така и от активността на отделните региони, съобщава БНР.

Районът около Кавала е любим за българските туристи заради близостта и красотата си. Много българи закупуват в този район и ваканционни имоти, за да могат да прекарват повече време на гръцкото крайбрежие.

Кавала, Неа Ираклица, Неа Перамос, Паралиа Офриниу са сред любимите места за лятна почивка на българите. Но в община Пангео, в която се намират те, има много повече възможности.

Община Пангео е една от най-големите по площ общини в Гърция. Нейното очарование идва от съчетанието на крайбрежния морски с планинския туризъм. Недалеч от крайбрежието се намира една много красива планина, известна от древността с богатите си природни ресурси. Тя се казва Пангео – от там е името на общината. Зоната е защитена от мрежата Натура 2000. Районът също така е дом на повече от 700 растения и видове и предлага, както предизвикателни маршрути за преходи, така и възможности хората, които искат да се наслаждават на красотата на природата“, казва кметът на Пангео Филипос Анастасиади пред Българското национално радио.

Заради красивите манастири важна част от туристическия продукт е религиозният туризъм. От голяма важност е манастирът „Света Богородица Икосифиниса“. Това е един от най-старите в исторически план манастири, който е изиграл важна историческа роля в националните ни борби. Посетителите могат да се възхитят на великолепната дърворезба на храма, който е бил изработен от изкусен майстор.

Друга посока в развитието на туристическия продукт е винения туризъм. В района имаме изключително добро съчетание на морски климат с планински и подходящи метеорологични условия за отглеждане на грозде винени сортове. Имаме между 11 и 13 винени изби, които са отворени за посетители и любителите на този тип туризъм могат да се насладят на продуктите.“ продължава кметът пред БНР.

С какво плажовете в района са привлекателни за българските туристи?

„Имаме 65 км крайбрежна ивица и плажове, а шест от тях са отличени със символа син флаг. Както е известно, той се дава на плажове, за които се полагат специални грижи при опазването чистотата на водата и на пясъка. Изградена е изцяло необходимата инфраструктура, канализация,  пречиствателни станции – и в резултат на тази инфраструктура са сините флагове“, подчертава Анастасиади.

Филипос Анастасиадис, който е кмет втори мандат, изтъква още развитието на екотуризма и грижата за природата като важни за  община Пангео дейности.

„Наред с грижата за останалата част от инфраструктурата на общината – ремонт на детски площадки, изграждане на детски градини и училища, основна наша грижа е пречистването на водата, поддържането на екологията. Ние правим това с инфраструктурните проекти – по цялата плажна ивица имаме биологично 3 степенно пречистване. Крайният продукт на пречистената вода се използва за напояване на земеделските земи.“

От кои пазари са туристите в община Пангео?

„Туристическия ни продукт е добре представен в Гърция за местните туристи. Имаме успехи и по представянето на продукта в България. Създадохме много добри отношения с български туристически агенции. През цялото време нашият пазар е бил насочен и към Европа. Имаме туристи от Германия и скандинавските страни. Но основният ни туристопоток е от Балканите – посещават ни туристи от Сърбия,  Румъния и България. С течение на годините успяхме да изградим много добри отношения с инвеститори от другата страна на границата. Гръцки фирми инвестират в България. По същия начин вече има много български инвестиции в нашата община. В последните години успяхме да изгладим различията, преодоляхме наслагванията и съмненията и изградихме много добри отношения. Общината също полага усилия за преодоляване на тежките бюрократични процедури. Изградихме местен кадастър, с който намалихме времето за издаване на разрешения за строителство. Можем да кажем, че ако преди време, за да се издаде такова разрешително бяха нужни между пет и седем месеца, то сега в рамките на един месец се уреждат всички необходими документи.“

Много българи закупуват имоти в Гърция. Тези ваканционни имоти са в конкуренция с хотелите и къщите за гости. Срещат се и нелоялни практики. Как съжителстват двата продукта?

„Има го това. Отчели сме го. Но това е тенденция и в други страни, които са туристически дестинации. Общината следи много внимателно процесите. Отчитаме положителната тенденция през лятото –  туристическият поток е много сериозен и на практика такъв „сблъсък“ между хотелите, къщите за гости, стаите под наем и ваканционните имоти е нищожен. Всеки си е намерил нишата, за да привлича своите гости.“

На какво ще разчита туристическият продукт в бъдеще и как трябва да се развива?

Районът ни се развива благодарение на природните си красоти. Стараем се да запазваме природните дадености, които имаме и да изграждаме инфраструктура, която да е в полза на природата, екологията и на биоразнообразието.“ казва кметът в интервю пред Мила Младенова за БНР.