Как Brexit ограби северно немското село, като го остави без шотландския му кмет
Малкото селце Брунсмарк, на час извън Хамбург в буйната северногерманска провинция, може да изглежда малко вероятно да претърпи внезапен шок от Brexit.
Но излизането на Великобритания от ЕС означава, че Йейн Макнаб, шотландец, удобно заселен в областта от десетилетия, трябваше да се откаже от кметското място, което заема 12 години.
„Вече нямам избирателни права в Германия и ако нямате глас … не можете да бъдете кмет“, казва той за АФП в кабинета си.
Политическото му участие спадна от „100 на нула в полунощ“ на 31 януари, последният ден на Великобритания на членство в ЕС, казва 70-годишният кмет.
Нещо повече, Макнаб живее извън Обединеното кралство повече от 15 години – крайният срок за гласуване от чужбина при избори в лондонския парламент. На практика той губи и избирателните права в собствената си страна.
„Изглежда ми много странно, като изведнъж знам, че вече нямам глас … Ти си напълно безсилен, що се отнася до демокрацията“, обяснява той.
„Глупави закони“
Макнаб е женен за германка, с която има две деца, и живее в Брунсмарк – който има население от едва 150 човека- от 28 години.
Произхождащият от Ахилтибуе, в далечния северозапад на Шотландия, той не се втурна – както много други британци в Германия – да си осигури гражданство след вота на референдума през 2016 г. за напускане на ЕС.
„Обмислял съм го няколко пъти“, признава той, но никога не е действал по идеята.
Макнаб не е почитател на Brexit, твърдейки, че „ЕС определено има своите отрицателни точки … но ако сте в него, можете да го промените“.
Той смята, че работата му като кмет е била „да посредничи между реалността и глупавите закони“ – включително тези, издадени от „огромната бюрокрация“ в Брюксел.
Ден преди Brexit, Макнаб предава мандата си на заместника си с малка церемония на заседание на съвета на селото.
„Отидох до вратата и помислих, Боже, след 12 години това е последното заседание на комисията. Това беше моментът, в който наистина почувствах нещо, това е малко тъжно.“
В самия ден Макнаб прекарва вечерта, репетирайки със своята рок група „Lucky Devils“, преди да обърне по няколко чаши уиски със своите съселяни.
Докато той нподушва бутилката, за да усети аромата, годината която се вижда на бутилката е 2008 г. Уискито е Glenfarclas – в чест на годината, за която Макнаб е избран за първи път – намеква за малко носталгичната вечерна атмосфера.
Гледайки напред, Макнаб се страхува, че Великобритания може да се разпадне в бъдеще, дори усещайки първите вълнения на шотландския национализъм в собствените си гърди.
„Склонен съм да гледам все повече и повече на шотландския национализъм. Мисля, че никога не бях го правил преди това“, признава той.
Аз се отказвам от паспорта си във Великобритания, казва той.
Подарък от неговите избиратели малко преди да слезе от кметското място е шотландското знаме, което сега се развява на вятъра пред къщата на Макнаб.
Той казва, че „измислиците на, бих го нарекъл, елитът във Великобритания“ е причина да подкрепи независимост на Шотландия да го направи, посочвайки също така възможността Северна Ирландия да може да се откъсне по подобен начин.
Последните проучвания сочат, че подкрепата за независимостта на шотландците е 52%, най-високото и ниво от 2016 г. насам, когато повечето север от границата гласуваха да останат в ЕС.
От своя страна Макнаб ще запази от времето си като кмет положителното „усещане, че сте в състояние да направите нещо“, дори ако „никога няма да получите благодарности“.
А плакат, прикован към вратата му с познато британско мото, обобщава отношението на шотландеца към променените му обстоятелства: „Запазете спокойствие и продължете.“
