”Карантина” или “Стаден имунитет” в борбата с коронавируса

0
998

Разпространението на коронавируса в Европа и Западния свят в последните седмици се ускорява. Случаите на заразени в страни като Германия, Великобритания и САЩ се увеличават ден след ден. Съдейки по техните настоящи мерки за справяне с епидемията изглежда, че тези държави са приели стратегия, различна от тази на Китай. Вместо да се стремят стриктно да задържат разпространението на  вируса, те прибягват до забавяне на разпространението на болестта.

Професор Ю Сяохуа е ръководител катедра “Селскостопанска икономика в развиващите се страни и страните в преход” в Университета “Георг Аугуст” в Гьотинген, Германия. Ето какво пише той:

В Германия канцлерът Ангела Меркел заяви, че 60 до 70% от населението на Германия може да се зарази. Във Великобритания премиерът Борис Джонсън заяви, че училищата ще останат отворени. Той посъветва хората със симптоми да стоят у дома една седмица и посъветва възрастните хора над 70-годишна възраст да не излизат навън.

В САЩ официалната реакция спрямо КОВИД-19 също е доста спокойна. Въпреки обявеното извънредно положение на 13 март, все още тестването на хора, за които се подозира, че може да имат коронавирус е далеч от оптималното.

Китай и Италия приеха стратегията за  блокиране на градовете и забрана на социалните дейности, както и стриктно изолиране на заразените хора. В Китай тази стратегия даде добри резултати в борбата с Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) преди 17 години. В САЩ правителството към момента прилага стратегията: „стаден имунитет“.

Какво представлява “стадният имунитет”?

В рамките на определена група хора циркулацията на болестта може да бъде спряна, след като достатъчен брой индивиди от популацията се заразят, след което излекуват и придобият имунитет към болестта. Именно това представлява стадният имунитет, наричан още и “обществен имунитет”.

Сред специалистите по инфекциозни заболявания цари убеждението, че ако 67% от хората в дадена група имат имунитет, R0 на заболяването или броят на хората, които един болен човек може да зарази, ще падне под единица. Това ще постави болестта под контрол.

В ранния стадий на разпространението на болестта строгите мерки за контрол и изолация, като блокирането на градове, приети от китайското правителство, са много ефективни. Успехът на Китай в борбата с ТОРС също доказа това.

В публичното си изказване британският премиер Борис Джонсън посочи, че стратегиите за строг контрол и изолация “може да не работят, защото вирусът е преминал ранния етап и вече е широко разпространен по цял свят.”

До известна степен предлаганият от Борис Джонсън “стаден имунитет”  има смисъл. Първо, заразените често не знаят, че са носители на коронавируса тъй като са били с лека симптоматика и съществува голям риск от заразяване на още хора и второ, в епохата на глобализацията не е възможно напълно да се изолира една държава от външния свят – поданиците, заразени в чужбина, ще върнат болестта в страната си. Затова е необходимо да се изгради въпросния стаден имунитет.

В рамките на едно общество, ако стадният имунитет не е изграден, вирусът ще продължи да се разпространява. Като се има предвид настоящата ситуация в Китай, епидемията вече е под контрол, но тя може да се повтори след премахването на ограничителните мерки. А, и е невъзможно едно общество постоянно да бъде поставено под карантина.

Как да изградим стаден имунитет?

Има два начина: единият е чрез излагане, а другият – с ваксина. Тъй като все още няма ваксина, остава само първият – създаване на условия за експозиция, активна или пасивна.

Общата смъртност от коронавирус е под 1%, като по-голямата част от смъртните случаи са на хора в напреднала възраст и такива с хронични заболявания. Трябва да се изправим пред реалността, че вирусът само ускорява процеса на тяхната смърт.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че към 70% от германското население може в крайна сметка да бъде заразено. Само когато 70% от хората са заразени, ще бъде постигнат стадният имунитет.

Британското и германското правителство са възприели по-подходящ подход, който включва три стъпки: Първа стъпка: насърчете младите хора да се заразят първи, като същевременно защитавате възрастните хора, като ги държите у дома. Втора стъпка: приемат се някои мерки за “социално дистанциране”, включително затваряне на училищата, отмяна на някои масови мероприятия, с цел да се удължи цикълът на заразяване с вируса и да се предотврати разпространението му прекалено бързо. И, трета стъпка: постигане на стадният имунитет, докато уязвимите са в безопасност.

Подходът е изключително рисков, тъй като много от характеристиките на новия коронавирус все още не са известни на учените.

Първо, дали смъртността от вируса за младите хора винаги ще остане ниска? Много от загиналите в Ухан са били млади хора. Лекарят, който пръв алармира за новия коронавирус почина от болестта на 34 години.

Трето, коронавирусът мутира. Тепърва предстоят научни изследвания дали придобитият имунитет е ефективен срещу мутиралия вирус и колко дълго продължава.

Четвърто, смъртността от коронавирус в Италия сега е над 6%, докато в Китай е 4%.

Германия, примерно е с население от 83 милиона, и дори ако смъртността е 0,2% и прогнозите на Ангела Меркел се сбъднат за около 60 – 70% заразяване на населението, това ще отнеме повече от 100 000 живота. И, това преди да се знае дали вече оздравелите пациенти биха проявили странични ефекти в дългосрочен план. Може ли обществото да си позволи такава цена?

След мащабното разпространение на вируса, в крайна сметка ще се формира стаден имунитет, или чрез естествено излагане, или чрез ваксиниране.

Китай прие обаче различна стратегия и задържа епидемията чрез строг социален контрол и изолация. Въпреки това населението в Китай тепърва ще изгражда стаден имунитет към новия коронавирус.

Да се ​​надяваме, че скоро ще бъде налична ваксина. Но преди да е налице такава, ако бъдат отпуснати строгите мерки за контролирането на болестта, вероятно вирусът ще се съживи.

Въпреки че цената на двете стратегии за отговор на епидемията не е еднозначна, едно важи и за двете: те са пълни с несигурност.