Лондонското метро е не само най-старото на планетата, но и една от най-обширните градски подземни железници. В самия Лондон на жаргон му казват просто The Tube – Тръбата. Ето и малко статистика за този впечатляващ инфраструктурен организъм.
Първата линия на Лондонското метро е Метрополитан лайн (Metropolitan Line). Тя е открита на 10 януари 1863 г.
Метрото има 287 спирки като само 29 от тях са в Южен Лондон.
Най-натоварената спирка е Уотърлу Стейшън (Waterloo Station), с над 98 млн. пътници годишно.
Най-новата линия на метрото е Джубили Лайн (Jubilee Line), открита през 1979 г., в чест на Сребърния юбилей на Кралицата, честван през 1977 г.
Най-дългата линия на метрото е Сентрал Лайн (Central Line) – от West Ruislip до Epping – 54.5 км.
Най-много платформи има Бейкър Стрийт (Baker Street) – 10.
Най-много спирки има Дистрикт Лайн (District Line) – 60.
Станцията, която се намира най-дълбок под земята, е Хампстед (Hampstead) – почти 59 метра.
Най-дългият ескалатор е на станция Ейнджъл (Angel) – 60 метра.
Само 45% от мрежата на лондонското метро е в тунели.
До 1933 г. всички линии са били управлявани от различни компании, след това са национализирани и са част от Transport for London (TFL), чийто бюджет за 2015-2016 г. беше 11.5 млрд. паунда.
В метрото работят около 19 000 души.
Всеки ден в метрото се возят 4.8 милиона пътници. Годишно броят им достига над 1.3 милиарда.