Лъчезар Томов за “БГ Новини”: Учениците да се върнат в училище след като бъдат ваксинирани поне 1 – 2 млн. българи

0
5560

Едно интервю на “БГ Новини” с математика д-р Лъчезар Томов, доктор на математическите науки, преподавател по информационни технологии и изследовател в Центъра за анализ и управление на рисковете към Нов български университет

Какви и от къде са изходните данни, с които боравите?

Изходните данни за България са от портала с отворени данни на Българското правителство. За другите държави използвам епидемиологични данни от университета “Джон Хопкинс”. За други данни ползвам източници на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията, данни на ООН за популацията, както и локални данни от различни държави, например от Офиса за национална статистика на Великобритания.

 

Вярвате ли им или имате съмнения, че отразяват реалната обстановка в страната? 

Дали и доколко едни данни отразяват реалната обстановка в страната зависи от този, който ги обработва, какво съумява да извлече от тях. От гледна точка на това, че броят заразени е в пъти повече от официално регистрираните, това е следствие както на начина, по който тестваме, така и на факта, че имаше епидемичен взрив, при който никой по света не може да тества достатъчно, за да настигне вълната заразени, ако не затвори напълно веднага.

 

Каква е смъртността в България от КОВИД-19 и каква е тя в сравнение с другите страни от района и с Европа? И имате ли хипотеза за причините за по-високата смъртност?

 

По груби оценки леталитетът е над 1%. Липсват серологични проучвания, които да показват колко на брой са хората, преболедували Ковид-19 и развили антитела, но при множители 3 до 5, които ползваме, към момента имаме 600 000 до 1 000 000 заболели и починали (и предстоящи да починат от текущо заразените) между 8 хил. – 12 хил. – тук включвам 50% от надвишената смъртност, което дава леталитет в границите на 0.8% – 2.00%. Това са предварителни оценки, подлежащи на корекции с идването на нови данни и анализирането на причините за смърт по сертификатите на починалите през 2020-та година. Сериозен проблем е липсата на каквито и да било серологични проучвания у нас за превалентност на болестта. Необходими са мащабни такива, за целта е нужно държавно финансиране на съответните научни организации.

Какви са Вашите прогнози за развитието на епидемията в близкия месец-два?

Зависи от действието на хората и на правителството.  В момента сме в процес на спад, който е много неравномерен по области, като София се справя най-добре, защото се спазват мерките най-много, но се очакват нови вълни от заразени след Нова година. Ако ограниченията останат, тези вълни ще стихнат за 2 до 3 седмици. Ако се отпуснат на 4-ти януари (начални училища театри, кина и други), ще започне нов ръст, който ще е по-бавен от предишния. При пълно отпускане на мерките ще достигнем до по-високо ниво заболели на ден от предишния път, тъй като ще тръгне от по-висока база. Процесът на заразяване е мултипликативен, което означава, че началният брой заразени се умножава по постоянно число и има значение дали започваш от 10, 100 или 1000 случая на ден. Едно пълно отпускане ще доведе до нов и по-голям скок на надвишената смъртност, тъй като януари е и най-студеният месец в годината, условията за лечение са най-неблагоприятни тогава. Затова развитието на епидемията е изцяло в ръцете на държавата, институциите и хората и техните взаимодействия. На всяко ниво на йерархия трябва да се прояви отговорност, за да се овладее епидемията, от граждани, от фирми, от институции, от правителството.

Как гледате на сегашните мерки, достатъчни ли са и имате ли препоръки към властите и хората?

Трябва да се увеличи многократно употребата на антигенни тестове и да се тестват многократно дадени групи хора, за да се увеличи броят на карантинираните преносители на вируса. Трябва да се повишат двойно заплатите в РЗИ и да се удвои или утрои съставаът на тези инспекторати. Това е инвестиция за бъдещето, защото епидемиите с времето ще зачестяват и ще стават по-тежки, с по-висок леталитет. Има много по-опасни вируси от коронавирусите, които могат да прескочат от прилепите като Марбург, Ебола, или техни хибриди с коронавирусите. Същата е препоръката за инвестиране в научни изследвания и развитието на научния потенциал при епидемиология, вирусология, имунология, статистика и математика. Имаме нужда от възможности за провеждане на мащабни серологични и епидемиологични проучвания, за бърза обработка на клинични данни и извличане на знания от тях и за по-добро образование на бъдещите лекари по теория на вероятностите и статистика, за да разбират по-добре данните и да могат да управляват риска при лечение по-добре.

Колкото по-добре проследяваме и изолираме заразените, толкова по-леки мерки могат да се наложат на цялото общество. Налагането на масовото носене на маски заедно с увеличения капацитет за тестване и правилното проследяване на контакти (трябва да се проследява как възникват клъстерите) могат да позволят отваряне на обществото под контрол.

Относно отварянето на училищата – като основен ускорител на епидемията у нас и като причина за над 70 починали до момента учители, училищата трябва да се отворят, само когато се изпълнят определени условия. Необходимо е да се намали многократно заболеваемостта до под 10 души на 100 000 (т.е. под 660 на ден за цялата страна реални случаи, не просто позитивни тестове, т.е. около 220 позитивни проби на ден). Необходимо е да се ваксинират учителите, за да не се разболяват и да не разпространяват болестта от клас на клас. Необходимо е носенето на маски в класните стаи. Необходимо е проактивно тестване, комбинация от антигенни тестове и PCR за сметка на държавата, не от училищния бюджет, което би създало мотивация да не се тества. Тогава могат да се върнат малките ученици. След имунизация на 1 или 2 млн души, могат да се върнат и тези до 7 клас, а при постигане на колективен имунитет трябва да се върнат гимназистите, които са най-активно разпространяващите вируса сред учениците и имат широки мрежи от контакти поради активното посещаване на заведения, културни мероприятия и домашни празненства.