Едно журналистическо разследване под прикритие на БиБиСи Три и “Констръкшън Нюз” разследва колко лесно е да се купи робска работна ръка във Великобритания.
Ето го и текстът, преведен на български с известни съкращения:
“Увери ме, че работниците са под неговия пълен контрол.
Това са мъже, които няма да се оплакват, че им е забранено да напускат обекта, които ще работят дълго време в опасни условия и няма да задават въпроси.
„Имам нужда от надеждни хора – не е шега работа“, предупреждавам аз.
Гангстерът ми казва да не се притеснявам; той е в състояние да достави работна ръка за проекта.
Договаряме се за цена: 70 британски лири на ден за 15 часов работен ден, по 4,50 лири на час. Мъжете ще работят седем дни в седмицата без почивки.
Сърцето ми пулсира в ушите, преглъщам, опитвайки се да не гледам встрани, защото съм под прикритие на тази среща в паркинг на изоставен строителен склад в Лондон.
Представям се като безскрупулен строител, търсещ работна ръка, която има всичките показатели на съвременното робство.
Преговорите между мен, гангстера и моя румънски преводач Александру * се записват тайно.
Разговаряме, облегнати на микробуса ни, обкръжени от другарите на гангстера. Разкрият ли ни, нямаме възможност за бягство.
Мъжете, с които си имаме работа, не са типът, с който бихте искали да имате взимане-даване. Всички те са недодялани работяги-общаци с изцъклени погледи.
Точно от онзи тип мъже, които вероятно ще се справят доста добре в двора на един затвор, и не ми се мисли какво биха могли да ни направят, ако открият, че ги снимаме тайно.
Или ако разберат, че двамата с Александру не сме всъщност безскрупулните строители, които искат да минат тънко, а журналисти под прикритие, работещи по съвместно разследване между “Кънстръкшън Нюз” и БиБиСи Три.
Често чуваме как съвременното робство се крие пред очите ни, в автомивките и салоните за красота. Съществува и сред тълпите работници, които клечат по кьошетата на строителните паркинги, надявайки се да бъдат наети на работа в строителството.
Организираните престъпни групи (OПГ) използват тези места за да посредничат за работа на жертвите, вмъкнати във Великобритания.
Жертвите, често придружени от човек от ОПГ се състезават с други черноработници за нископлатена работа.
Но идентифицирането на случаите на съвременното робство е трудно. Всички тези хора биват експлоатирани предвид ниското заплащане и ужасните условия на труд, но само някои от мъжете биват контролирани и принуждавани да вършат работата против волята си.
Членовете на ОПГ и техните жертви на външен вид са неразличими един от друг. Виждал съм босове, които са спечелили милиони от жертвите си, да стоят в съда, облечени в същите дрипави спортни дрехи, каквито носят повечето черноработници.
Въпреки че случаен наблюдател трудно би разгадал какво се случва сред тези мъже, ако отделите достатъчно време за наблюдение на свърталищата им, започвате да виждате йерархичните взаимоотношения между босовете на OПГ и техните жертви.
„Сводниците“ на работниците
В хода на шестмесечното ми разследване миналата година видях много случаи, в които участват босове на OПГ.
Целта на тези лица е не да работят, а да наблюдават другите работници и да посредничат на предприемачи. Тези “сводници” се договарят с лицата, дошли да търсят черноработници, договарят заплащането и избират измежду работниците.
Но когато питах директно работниците за това, те отказваха да говорят. Страх ги е.
Престъпните банди, които се занимават с трафик избират мъже от същите селски райони на страните от Източна Европа, от които самите те произхождат, и се познават чрез някой приятел или роднина на жертвата.
Точно заради тези фамилни и географски връзки жертвите с ниско образование се доверяват на експлоататорите си. Но в момента, в който пристигнат във Великобритания, на жертвите се казва, че дължат огромни суми пари.
Изолирани в чужда държава, изправени пред неизплатими дългове, с конфискувани документи, жертвите биват карани да правят това, което искат от тях експлоататорите.
Близката връзка на жертвите с техните експлоататори до известна степен легитимира отношенията им и в случаите, в които се стигне до съд, тази сложна връзка между жертва и престъпник формира базата на защитата – че жертвите всъщност са били доброволни участници и са имали законни бизнес отношения с бандитите.
Повечето случаи на съвременно робство обаче не стигат до полицията, камо ли до съдилищата.
Престъпниците се възползват от страха на жертвите си от властите. По-голямата част от работниците, които чакат за работа по тези паркинги, дори и да имат право да работят във Великобритания, смятат себе си за незаконни.
Изключително трудно е един гангстер да бъде подведен да разкрие на журналист, че контролира група работници.
Представих се като Рей Чембърлейн, собственик и управител на несъществуваща строителна фирма “Чембърлейн Контрактърс”.
Моята фабула беше, че желаех да наема нелегални работници за два жилищни проекта в Северозападен Лондон, близо до гара Хароу и Уилдстоун.
Заради изтичането на крайните срокове и ограничения бюджет, имах голяма нужда от работници възможно най-бързо и за възможно най-малко пари.
Повечето британски фирми, които искат да наемат нископлатена работна ръка използват румънски посредници за това.
Тези посредници говорят езиците на повечето от работниците.
Затова наех журналист, владеещ румънски език, представен като служител на фирмата ми на име Александру Стоица*.
„Няма проблем шефе“
Докато микробусът влиза паркинга, ние виждаме две групи работници от двете страни на входа.
Те носят спортни дрехи и освен мръсотията по дрехите си, нищо друго не показва, че са черноработници.
Планът ни е Александру да идентифицира ръководителя и след това да го доведе до микробуса, за да преговаряме.
Прекарах достатъчно време по тези места, за да знам, че ако английски строител се приближи директно към групата, ще бъде затрупан от една камара работници, отчаяни за работа.
Гледам от микробуса как Александру излиза и се приближава към тях и след кратък разговор се връща обратно с четирима мъже.
„Значи, имаме нужда от няколко момчета. Имам два обекта и се нуждая от някой, който да ми подбере хората”, казвам.
Всички кимват, но един поема водещата роля, като ме наблюдава изотгоре.
„Трябва да работят седем дни седмично. Дълги часове” допълвам аз.
„Няма проблем шефе“, е неговият отговор. Останалите кимат в съгласие.
Шестте признака на робство
Важното в цялата операция е, че търсим онези, които доставят работна ръка, а не самите работници, търсещи работа.
А, целта ми е да установя дали предложените мъже се квалифицират за жертви на съвременно робство.
Има шест ключови показателя за това – ограничение на свободата, на поведението, условията на труд, настаняването, финансите и външния вид.
Според моя измислен жилищен проект работниците ще бъдат принудени да живеят на обекта в каравани и да извършват опасна работа за дълги часове с ниско заплащане.
Водачът ме уверява, че неговите работници ще използват горелки за покрив без оборудване за безопасност, ще работят по 15 часа седем дни в седмицата и няма да задават въпроси или да се оплакват.
Но той не спира дотук. Той ми казва не само, че може да осигури повече на брой работници отколкото онези от 8 до 10 които поисках, но и че може да докаже своите възможности защото и в миналото е доставял работна ръка за широкомащабни строителни проекти.
Накрая си стискаме ръцете на цена от 4,50 паунда на час и сделката е готова.
Освен, че е поразително лесно да се намери подобен посредник, шокиращото е мащабът на работа на тези хора. Те доставят работна ръка за много големи обекти и могат да съберат голям брой работници.
Причините, поради които успяват са прости: цената.
Истината е, че съвременното робство се крие в полезрението ни не защото го пренебрегваме, а защото го подкрепяме финансово.
Строителството, повече от всеки друг сектор в Обединеното кралство, се възползва от престъпници, които предлагат работници за цени по-ниски от 4,50 паунда на час – доста под националните нива на минимално заплащане от 6,15 до 8,21 британски лири, в зависимост от възрастта на работниците.
Нелегалните посредници на работна ръка съществуват само защото индустрията се нуждае отчаяно от работници и често разполага с ограничен бюджет.
* Александру не е истинското му име
