Сред безбройните съкровища и свети мощи, съхранени в Светия манастир „Свети Павел на Атон“ (на гръцки Άγιον Όρος, което означава „Света гора“), най-ценните и безценни за гръцкото православие са светите дарове, донесени от тримата влъхви на Изтока на новородения Исус.
Подаръкът им от злато е под формата на двадесет и осем старателно издълбани плоски плочки с различни форми (правоъгълни, трапецовидни, многоъгълни и др.), Които са с размери около 5 см х 7 см (2 X 3 инча). Всяка плочка има различен художествен дизайн.
Скъпоценните дарове от ладан и смирна се запазват под формата на шестдесет и две малки сферични топчета с размер на маслина.
Трите дара на влъхвите имат ясно изразени и неизбежни духовни значения: златото е символ на царство на земята, тамянът символизира божественото, а мирата (използвана като балсамиращо масло) е символ на смъртта.
Тъй като духовната, материална, историческа и археологическа стойност на светите дарове е несъизмерима, те внимателно се пазят в съкровищницата на манастира.
От съображения за сигурност те се изнасят само под формата на различни отделни реликви, само някои от които са изложени за посетителите на манастира „Свети Павел“ или от време на време се транспортират за разглеждане до различни метрополиси извън Света гора.
Автентичността на даровете на влъхвите отчасти се основава на устната традиция, а останалото – на историята. Но това, което потвърждава най-силно автентичността на Светите дарове, е безпогрешният аромат, който те многократно са придавали – и техните лечебни и чудодейни сили продължават да са силни и до днес, според православните власти.
Историята за транспортирането на Светите дарове – които по чудо са запазени и до днес – до Светия манастир „Свети Павел на връх Атон е наистина завладяваща.
Апостол Лука, „Евангелистът“, пише за Панагия ( Пресветата Богородица), че „пази всички тези думи в сърцето си“ (Лука 2:19, 51). Въз основа на теологичните проучвания се смята, че много от тези „думи“, които включват ученията и събитията от живота на Исус Христос, са предадени от Богородица на Лука, който, разбира се, ги е включил в своето Евангелие.
Несъмнено, заедно със светите „думи“ на Христос, Неговата Майка също би пазила всичко, което свързва със земния живот на Господ, естествено включително изключителните Свети дарове, които е получила при раждането Му.
Според историческата и религиозна традиция, преди Успението си тя е предала тези Дариве, заедно със Светия гроб на Христос и Светия Покров, в църквата на Йерусалим, където те останали до 400 г. сл. Хр.
По това време император Аркадий ги донесъл в Константинопол.
И там те останали необезпокоявани до превземането на града от кръстоносците през 1204 г. Наред с други свети мощи, Даровете били пренесени за тяхната безопасност в Никея във Витиния, временната столица на Византия, където останали около шестдесет години.
С напускането на кръстоносците при император Михаил Палеолог, безценните дарове са върнати отново в Константинопол – до падането му от турците през 1453 година.
След падането на големия град благочестивата принцеса Мара от Сърбия, християнската съпруга на султан Мурат II (1421-1451 г.) и мащехата на Мохамед II от Портету, ги донесла лично в светия манастир „Свети Павел на Атон”.
Този манастир е бил добре известен на баща й Георги Брангович, владетеля на Сърбия, финансирал построяването на католикона на манастира в чест на светия мъченик Георги Трофеоносител.
Според преданието, когато принцеса Мара се приближила към манастира от пристанището, Богородица по някакъв начин възпрепятствала пътуването си до манастира по свръхестествен начин, като по този начин запазила забраната на жените да стъпват на Светата планина.
Княгинята бързо се подчинила на желанията на Света Богородица и смирено предала Светите дарове на благочестивите монаси и отци, които поставили кръст на самото място, където се е появила Богородица, което остава и до днес. Паметникът се нарича „Кръстът на Царицата“.
Официалният документ на султана със съответната информация, свързана с доставката на Скъпоценните дарове, е запазен непокътнат в библиотеката на манастира „Свети Павел на връх Мент“. Атон.
