Тъй като средният наемател харчи над една трета от месечния си доход за покриване на разходите за жилище, съюзите на наемателите, организации, които са често срещани навсякъде в Европа, започват да набират сила и в Гърция. „Във всеки разговор, ако искате да разчупите леда, започвате или да говорите за времето, или за наема. Особено с последното всеки може да се свърже с него“, казва Василис Делис, член-основател на групата Xespitogatos („Изгонена котка“) във Facebook.
През последните няколко години той участва в много разговори, онлайн и в реалния живот, за трудността да се намери достъпно и подходящо жилище. Възпитаник на Националния център за публична администрация и местно самоуправление (EKDDA), Делис участва в изследвания на жилищната политика. Когато групата Xespitogatos беше създадена онлайн през 2021 г., 70% от публикациите включваха запитвания относно правата на наемателите и наемодателите, тъй като плакатите търсеха главно правни съвети, но оттогава се развиха до проблеми с високите наеми. Групата вече наброява около 55 000 членове и започва да показва характеристиките на гражданско движение.
Според Делис „именно чрез този процес се надяваме да организираме институционално представителство чрез формиране на организирани съюзи на наемателите“. Първата стъпка беше направена чрез отворена онлайн покана, в която участниците приоритизираха въпросите за наемите и фиксираните жилищни разходи. След това те изготвиха списък с искания, призоваващи за по-качествени наеми на достъпни цени. Списъкът също призовава за петгодишни договори за наем и за ограничения върху краткосрочните наеми, като тези, предлагани чрез Airbnb. Групата също така иска правителството да спре предоставянето на златни визи на чужденци, които са закупили имоти в страната. „Съюзите на наемателите в чужбина са много разпространени и имат утвърдени позиции. Имайте предвид факта, че съществува и международен съюз на наемателите. В тандем, разбира се, има и синдикати на наемодатели. Тази нужда никога не се прояви в Гърция, защото изглеждаше, че жилищният пазар функционира или че поне цените на наемите не са основна грижа. Това се промени през последните години. Пазарът на жилища сега трябва да бъде коригиран драстично и незабавно, въз основа на нуждите на гражданите, а не на пазара“, казва Делис.
Според данни на Евростат за 2023 г. средностатистическият гражданин на Гърция харчи около една трета (32,2%) от доходите си за покриване на разходите за жилище. Това е най-високият процент в Европейския съюз, където средният процент е 19,9%. Едно от опасенията на групата е несъответствието между наемите и състоянието на действителното настаняване.
На пръв поглед може да изглежда много теоретична тема, но както обяснява Делис, създаването на синдикати, подкрепящи правата на наемателите, вече се е наложило в много държави-членки на ЕС. Делис казва, че докато високите цени на наемите са нещо, което може да се наблюдава и в други европейски страни, законодателството в Гърция, защитаващо наемателите срещу неочаквани скокове на цените, е слабо и че има много случаи, в които се изискват високи наеми за „къщи, които са буквално необитаем.” В същото време много европейски държави също са поставили тавани за това колко високи наеми могат да се повишат за определен период от време. Xespitogatos призовава подобна политика да се прилага в Гърция. Както обяснява Делис, могат да се намерят много случаи, в които наематели на средна възраст, които са живели под наем в продължение на 20 или 30 години, внезапно трябва да се изправят лице в лице с огромни увеличения на наема, които не могат да понесат. Крайъгълен камък на искането на групата е създаването на фонд от жилища, които да се използват като социални жилища, управлявани публично или кооперативно, а не за печалба. Този жилищен фонд трябва да съставлява най-малко 6% от общия брой налични жилища, което е средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Както и в Атина, проблемна ситуация с наемите се е развила и в Солун, където също се създава съюз на наемателите. Както съобщава Xespitogatos в публикациите си, първата среща на членовете видя споделянето на много реални преживявания, когато се отнася до трудностите при наемане, както и злоупотребите на брокери и наемодатели На втората среща на членовете, която се проведе през януари, те преминаха към процеса на създаване на синдикат. Те говориха и за начините, по които ще прокарват исканията си, „като предлагат, от една страна, незабавна помощ за ежедневни проблеми, свързани с липсата на защита на наемателите, а от друга, като се намесват за създаване на институционални рамки и политики в полза на наемателите по организиран начин.“
