Постоянните и безпричинни повишения на маржове на печалба на бизнеса, наричани също „флация на алчността“ (greedflation ), и силното търсене на услуги, благодарение на туризма, както и увеличаването на доходите, са основните фактори, които обясняват високите нива на инфлация в Гърция.
Индексът на скок на потребителските цени възлиза на 3,1% (3,2% за хармонизирания в Европейския съюз индекс) през април, докато спадна до 2,4% в средата на 2023 г. В еврозоната хармонизираният индекс през април е 2,4%.
Проучването на отдела за икономически анализи на NBG, ръководено от главния икономист Никос Магинас, говори за „непоклатима“ инфлация през последните седем месеца. Сега това се дължи главно на устойчивото търсене, което се отразява в цените на услугите. NBG прогнозира леко забавяне до 2,9% през второто тримесечие на тази година и по-голямо през второто полугодие, близо до 2%, така че да затвори средно на 2,6% през 2024 г., точно както правителството прогнозира и в своята стабилност програма. В скорошно подобно проучване Alpha Bank прогнозира 2,6-3%.
Сред най-интересните изводи от анализа на NBG е, че 50% от инфлацията на храните (5,4% през април) се дължи на зехтина. Зехтинът е гръцка особеност както защото цените му са се увеличили прекомерно в сравнение с други страни (+63,7% през април, добавяйки 0,5 процентни пункта към инфлацията), така и защото теглото му в индекса е високо (0,9% срещу 0,2% в еврозоната през 2024 г.). Около 5 процентни пункта от общите скокове на храните през последните две години се дължат на алчността – тоест увеличаването на маржовете на печалба на пазара на дребно. Въпреки намалението на цените на няколко суровини и вносни производствени потоци, маржовете на печалбата на компаниите не са коригирани в Гърция или в международен план „поради силното търсене и хроничните структурни ограничения на гръцкия пазар, но също и на международни дистрибуторски вериги на преработени продукти и суровини.“
