Министърът на инфраструктурата Костас А. Караманлис заяви в понеделник, че експлоатацията на изградената в Солун система на метрото може да бъде предоставена на частно предприятие.
По време на посещението си на строителната площадка на станция Венизелу министърът определи април 2023 г. като краен срок за приключване на работата и за стартиране на услугата на метрото. Присъствието му в града, един ден преди премиерът Кириакос Мицотакис, послужи за облекчаване на напрежението между метро „Атико“ и строителната компания, която ги нападна с обвинения за закъснения в проекта, главно касаещи спирка Венизелу.
Караманлис обяви, че правителството е решило да предостави операциите на солунското метро на предприятие, което ще спечели търг, „който отговаря на стандартите на съвременните европейски системи за градска метро железница”. Министърът заяви, че търгът ще бъде стартиран незабавно, тъй като за приключването му ще са необходими поне две години и половина.
Този избор изглежда особено интересен, тъй като в случая с метрото в Атина в края на 90-те години служителите на компанията бяха обучени в Германия и след това бе обучен персонал в Гърция; все пак тогава имаше масови препятствия по партийни критерии, което е малко вероятно, ако проектът ще се управлява от частно образувание. Международният търг е продиктуван от закон, който се прилага когато няма държавно образувание, на което да бъде даден проекта.
Караманлис също обяви, че солунското метро ще заработи през април 2023 г. със спорната станция Венизелу, което показва, че има поне временно разбирателство с изпълнителя по отношение на разписанието. Строежът на станцията е силно забавен поради антики, разположени на мястото. За да спечели известно време, министерството реши, че премахването и преинсталирането на антиките няма да става чрез открит търг, а чрез директна концесия, така че този проект да започне в началото на есента и археологическото проучване на базовото ниво да започне в началото на 2021 г.
Министърът повтори, че правителството, Централният археологически съвет и регионалните и общинските власти са съгласни, че премахването и преинсталирането на антиките е оптималното решение, като се аргументира, че който създаде съдебни пречки за този процес, ще носи отговорност за всичко, което следва.
