Ако чуете във Великобритания нещо свързано с премахването на робството, често то бива придружено с лек полъх на самочувствие – премахването му е през 1833 г. – цели 32 години преди САЩ. По-малко известна обаче е огромната цена на това решение за данъкоплатците – британското правителство е похарчило 20 милиона британски лири, или зашеметяващите 40% от бюджета си през 1833 г., за да купи свобода за своите роби. Това е еквивалентно на приблизително 20 милиарда британски лири днес, което го прави един от най-големите държавни спасителни планове. Разходите били толкова високи, че огромните заеми, които правителството е взело тогава за финансирането му, били изплатени чак през 2015 г., пише Би Би Си.
Действително шокиращо е, но още по-невероятното е, че тези пари не отиват при робите, а при техните господари. Тоест британските данъкоплатци до преди пет години са изплащали дългове, които правителството е взело за да компенсира британските робовладелци за загубата им на „собственост“.
Историческите анали показват, че предците на бившия министър-председател Дейвид Камерън и на писателите Джордж Оруел и Греъм Грийн навремето са спечелили доста пари от тези плащания. Както впрочем и премиерът Уилям Гладстоун, който помогнал на баща си да прибере 106 769 паунда. Това е около 83 милиона британски лири в днешните пари, само за едно семейство.
И още по-шокиращото е, че уж освободените през 1833 г. роби всъщност са били ангажирани от 6 до 12 години служба като неплатени работници, което означава, че робовладелците освен, че са били обезщетени с милиони, са продължавали да получават безплатна работна ръка. Едва през 1838 г. тези практика за безплатен труд на либертините също е премахната и робите в Британската империя най-накрая са били наистина освободени.
