Жълтата болест по лозята вече е в България: първо огнище на болестта в лозя край Свищов и риск от сериозни загуби за лозарите
За първи път в България е установено огнище на една от най-опасните карантинни болести по лозата – Flavescence dorée, известна у нас като жълта болест или златисто пожълтяване. Огнището е открито в лозов масив край Свищов, област Велико Търново, и вече е поставено под карантина. Експерти предупреждават, че без бързи и строги мерки заболяването може да се разпространи бързо и да нанесе тежки щети на лозарството.
Какво представлява болестта
Жълтата болест се причинява от фитоплазма – микроорганизъм, който живее в проводящите тъкани на лозата. Тя е нелечима. Основният ѝ преносител е американската лозова цикада (Scaphoideus titanus), която се храни със сок от растенията и пренася заразата от болни към здрави лози. Болестта се разпространява и чрез заразен посадъчен материал.
Типичните симптоми включват:
• пожълтяване на листата при белите сортове и зачервяване при червените;
• навиване на листата надолу;
• изсъхване на съцветията и гроздовете;
При висока степен на зараза (над 20-30 % от насажденията) единственото ефективно решение е изкореняване на целия масив.
Откриването в България
Симптоми, наподобяващи болестта, са забелязани в края на септември 2025 г. в лозов масив в района на Свищов (Северна Централна България). Лабораторните молекулярни анализи на Централната лаборатория по карантина на растенията към БАБХ потвърдиха наличието на патогена. През март 2026 г. агенцията постави под карантина 20,66 хектара от масива, а около него беше определена буферна зона от около 140 хектара за срок от една година.
Насекомото-преносител е установено в Северна България още през 2006 г. в районите на Варна и Велико Търново. Комбинацията от благоприятен климат, наличие на цикадата и вече потвърдено огнище прави страната особено уязвима. Климатичните промени – по-меки зими и горещи лета – удължават активния период на преносителя и улесняват разпространението.
Възможни загуби за лозарите
Жълтата болест може да причини спад на добивите с до 80 % в силно засегнатите райони. Ако заразата обхване голяма част от масива, се налага пълно изкореняване, което означава загуба на реколта за години напред и високи разходи за ново засаждане.
Особено застрашени са традиционните български сортове като Мавруд, Мелник и Гъмза, както и многобройните малки и семейни стопанства, които имат ограничени ресурси за справяне с кризата. Освен директните загуби от реколта, карантинните мерки ограничават движението на посадъчен материал и затрудняват възстановяването на производството.
Експерти сравняват потенциалните щети с тези от филоксерата преди повече от век, подчертавайки, че бързата реакция е решаваща. В Европа болестта вече е причинила сериозни проблеми в страни като Франция, Италия и Унгария.
ПП „Зелено движение” алармира за разпространението на тази болест още през месец февруари 2026 г., предупреждавайки, че европейското и българското лозарство и винена индустрия в частност са поставени пред едно от най-сериозните изпитания от десетилетия насам. “Зелено движение” призова Министерството на земеделието да проучи експресно и използва добрия опит на европейски страни със значим лозарски и винен сектор като Франция и Италия, които вече са въвели най-нови технологии като дронове и ИИ за ранно откриване на Flavescence Dorée, предприели са строги мерки за мониторинг и контрол и ги прилагат безкомпромисно.
Жълтата болест по лозята вече не е далечна заплаха – тя е факт в България. От бързината и координацията на действията ще зависи дали огнището край Свищов ще остане изолирано, или ще се превърне в начало на по-мащабен проблем за българското лозарство и винена индустрия.





































